Because..fuck you, that's why

Някога чувствали ли сте така сякаш всичко и всички ви изнервят, ядосани сте на целия свят, но почти винаги си има конкретна причина..защо ли питам..всеки има тези моменти. И какво правим в такива моменти? Беснеем, крещим, изкарваме си го на някого/нещо? Повечето от вас най-вероятно правят точно това. Но има и една част като мен, които просто го държат в себе си и мълчат, борят се със себе си, опитвайки да се преборят, но не можеш да се бориш със себе си, нали знаете, т.е. никога няма да победиш, защото това вътрешно дразнещо "аз" винаги ще е по-силно от теб и те познава по-добре от теб самия. В този момент се опитвате да разберете какво ви изнервя, онова малко бръмбарче бърникащо в мозъка ви и каращо ви да полудявате. Търсите отговори, но дали някога ги намирате? Не мисля, поне аз не успявам. След това разбирам колко много неща има, които да ме ядосват и побъркват и не мога да си избера нито едно, защото са ъъ...не мога да намеря думата, за това ще кажа просто от ш*бано по-ш*бано. И какво правим всички като стигнем до тази задънена улица? Нищо. Отказваме се, продължаваме жалкото си съществуване. Защото сме едни страхливци, страхуваме се да се изправим срещу страховете си, слабостите си и всичко, което ни мъчи и тормози. Изписах цял куп глупости, а дори не зная и все още не знам какво искам да кажа, просто изпитах нужда да го кажа. И да, благодаря за вниманието, майната ви. :)