Homeless...

Някога замисляли ли сте се за бездомните животни? И най-вече кучета. Ако задам този въпрос, на когото и било всеки ще ми отговори с да, но това "да" какво ще значи..за около 5 мин сте се замисляли, станало ви е тъжно и т'ва е, никога не сте се замисляли какво всъщност се случва с тях, нали? Не сте се замисляли, че те биват прибирани и умъртвявани, по дяволите това е толкова...не мога дори думи да намеря...Кои сме ние, че да решаваме кой ще живее и не? Понякога имам чувството, че животните са не те, а ние. А най-тъжното е, че много хора са "за" това убиване на бездомните кучета. Когато ги питаш защо те ще ти отговорят: "ама те са злобни и могат да ухапят някото". Ами да, но кой е виновен за това? НИЕ! Защото, когато едно куче бива тормозено от хората е нормално да се озлоби и да ухапе и нападне някого. Само че е жалко, че обвиняваме тях. Ами тогава и бездомните хора да почнем да убиваме, а? Все пак всички живи същества уж сме равни, а и ако трябва да съм честна имам чувството, че голяма част от кучетата са доста по-умни от хората, стига да бъдат обучени както трябва, но нека оставим това настрана.
Най-жалкото е, че шибаната ни държава не прави нищо по въпроса...О, не! Момент, забравих. Правят. Убиват ги! Еми да, ама може вместо да дават купища пари за глупости да се построят по няколко приюта във всеки един по-голям град, където да се отделя някаква сума и да се грижат за тях, а и винаги според мен биха се намерили спонсори стига да се направи инициативата, но...това НЯМА да стане...да не забравяме все пак, че това е България...
Просто...жалко е...

Drugs, drugs, drugs...

Damn it that drugs! Как може да са буквално НАВСЯКЪДЕ около нас? Честно...понякога просто ми се гади...как на ден виждаме десетки, дори стотици хора, които са под въздействието на наркотици...било то от така наречените "леки" или по-твърди.
Между другото много мразя, когато някой например пуши трева и ми каже: "Ама то е леко, нищо няма да ми стане" (по-забавното е, че и аз самата съм го казвала). Абе хора, осъзнайте се! НЯМА безвредни наркотици! Всички ти съсипват организма, всички те пристрастяват...с две думи- they suck!
Идва и по-лошата част...защо всеки един опира до наркотиците? Проблеми? Интересно му е? Подтикнат е от някого? Все малоумни причини, ако питате мен. Проблеми...пффф..това ли е начина по дяволите? Да се надрусаш като животно и ад не знаеш какво е станало..и какво...ще забравиш проблемите за 1-2-3 часа и после те пак ще са си там, че дори може и повече да сте си навлекли. Няма кой друг освен вас да ги реши. Най-глупавата за мен причина е да бъдеш подтикнат от някого...едва ли не отиваш в някаква компания и някой ти казва: "ама то е много яко, пробвай, нищо няма да ти стане" и к'во? Ако ти каже: "ама скочи от моста, то е супер яко" ще скочиш ли? МИ НЕ! Сериозно...понякога всички са ебаси идиотите. Или пък да ти е интересно...това е малко по-приемливо...смисъл..нормално е да искаме да опитаме от всичко. Все пак we only live once, но пък там вече опира до това доколко познаваш себе си и дали ще бъде само веднъж това опитване или ще продължи и интересното ще прерасне към пристрастеност.
Айде стига съм нареждала толкова хД
Тук идва и една друга гледна точка. Не сте ли се замисляли, че всеки един от нас е наркоман? Колкото и лигаво да звучи, например..любовта също е наркотик...колкото и да ни наранява и да страдаме заради нея, ние продължаваме да се влюбваме. Защо? Защото за един кратък момент сме били щастливи. Като цяло...привързаноста към хората си е наркотик...защото обикнеш ли някого и привържеш ли се към него, било то приятел или нещо повече, после не можеш да се откъснеш от него и дори и да те наранява и да те кара да се чувстваш кофти ти все пак си с него...

И като за финал ще ви цитирам Three Days Grace: "The drugs don't work, they just make you worse!"
And yeah...anti drugs ftw!!!
^_^

People always leave...

...and NO..they never come back!
...колкото и жалко да е...
Вдъхнових се за този пост много, а дори не знам откъде да започна...как да подредя мислите си..всичко е просто една каша...
Някак си...след загубата на толкова близки хора в един момент някак си губим смисъла от живота...губим всякаква цел и всичко, но винаги се намира нещо, което да ни вдигне на крака и да ни накара да се осъзнаем. Ами какво, ако не искаме? Ако искаме просто да се затворим в себе си и да мислим за човека, когото сме загубили, за моментите с него, за спомените...и дори да знаем, че това ни наранява и ни съсипва го правим...защо? И аз не знам защо. Опитах се да си отговоря, но не можех, просто..хората сме такива същества, че винаги гледаме как да се нараняваме максимално и тук е мястото да цитирам какво ми беше написала една приятелка: "Защото..защото ги е страх..защото живота е такъв,защото така сме устроени. Не можем да се привържем достатъчно към някого,а привържем ли се..явно не можем да сме щастливи и обичаме болката." Стига толкова, не е това, което исках да пиша.

Все повече и повече се замислям..ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ? Защо винаги Бог *вече дори не знам съществува ли...* ни отнема най-добрите и най-близките? ЗАЩО? Може би са прекалено добри за този свят? Или ги иска за себе си? Или просто те са направили, всичко, за което са били пратени на този свят? Едва ли някога ще можем да си отговорим на този въпрос, но някак си...лично аз винаги ще бъда мъчена от този въпрос...и..ще се опитам да намеря отговора, колкото и много да ми коства...
Бяха ми казали, че Бог ни изпитва, че трябва да минем през милиони изпитания, да загубим близки, да се спъваме, но да се изправяме и да продължаваме, за да стигнем до истинското щастие (на моменти наистина се чудя дали го има)и някак си...опитвам се да повярвам на това, но не мога...трябва ли на някои да им е толкова лесно, а на други толкова трудно? Честно ли е? Не. Но пък..защо ли се чудя..то в тоя живот няма нищо честно...
И тъй като прекалено много се отплеснах и обърках (as always) просто...keep living! и т'ва е...трябва да живеем заради хората, които вече не са с нас и да оценяваме хората, които са до нас преди да е прекалено късно.
И май че това е от мен за тази вечер...
See ya soon :]