I wanna change the world.

Не ви ли се е случвало мислейки си за разни неща и дразнейки се на всичко ставащо около вас да си помислите: "I wanna change the world!".(на ае звучи доооста по-добре ;д) Или поне малката ни държавица. Е, на мен ми се случва на ден по 5 пъти. ;D Искам да променя нещо, искам да знача нещо, искам гласът ми да бъде чут. Не искам да съм като повечето хора, седящи в офиса, работещи, взимащи си парите, живеещи си просто ей така и примиряващи се с всичко ставащо около тях. Аз обаче не искам да съм сред тези хора, искам просто...да изкарам бунтара в себе си на бял свят. Защото мамка му не ви ли писна от всичко ставащо около нас? От всички абсурди? От това, че ни управляват хора с коефициент на интелигентност около нулата. Как всеки мисли само и единствено за пари и как всички са супер големите материалисти. Толкова е жалко в какво се превръщаме всички. А най-жалкото е, че стойностните хора виждат, че тук няма бъдеще и отиват навън, вместо просто да останат и да променят нещо, което мен лично много ме натъжава. Натъжава ме и това, че България главно се състои от "фолк диви", Николета Лозанова и футболисти. WHAT THE FUCK IS WRONG WITH YOU, PEOPLE? Как може половината момиченца да искат да подражават на това...НЕЩО наречено Николета Лозанова, нито е толкова красива, да не говорим, че е тъпа като гъз (с извинение), нито може да спечели вниманието с нещо друго освен това че ходи с...забележете..ФУТБОЛИСТ! ХА! Ето за това говорих. Освен това къде другаде ще видиш 18929838 кучета и котки на улицата. Но по-лошото е, че когато ги приберат ги прибират в някакви мизерни условия, много по-ужасни от затвор и ги убиват, ЕМИ МАЙНАТА ВИ ГАДНИ ДОЛНИ САДИСТИ! Мамка му не искам да живея в такава държава. А вие? За това просто..изкарайте бунтара в себе си. Много сме и можем да променим нещо стига да искаме. :)

"Do you ever feel like a plastic bag?"

Такаа..."Do you ever feel like a plastic bag?" това е сред най-малоумните неща, които съм чувала..Та кой по дяволите го е измислил това? Но го написах като зазглавие, защото е някак си привличащо вниманието. Както и да е...колкото и да е странно в момента се чувствам някак си така.... Някак си празно..сякаш нещо не си е на мястото..сякаш аз не съм на мястото си. Мисля, че всеки един от вас се е чувствал така десетки пъти, но може е било моментно и е изчезнало след това. За жалост напоследък при моя милост е перманентно това шибано чувство. Защо? Заради загубата на прекалено любими хора? Заради всичко вървящо наопаки? Може би да? А може би не. Може би просто вътрешно търся отговори. Но нали знаете, че в повечето пъти отговорите се намират лесно, стига да знаеш точния въпрос. За жалост точно това май е проблема, не мога да задам точния въпрос. Дали е защото не го знам или просто не искам да го знам. Трябва да споделя нещо странно, преди малко бях изпаднала в една от редовните си музикални дупки, толкова много музика и просто не знам какво ми се слуша и реших, че ще си преровя колекцийката от дискове и очите ми се спряха на може би най-неочаквания албум - Avril Lavigne - Under my skin и разбира се на прословутата Nobody's home, подвизаваща се като трак номер 7 в албумчето и просто си я пуснах и осъзнах, че до някъде май се чувствам така...Празна, загубена и объркана. Pathetic. Damn it. Пиша глупости, не ми е в стила да се оплаквам, но знам че това малко хора ще го прочетат и съвсем малко, които ме познават истински и просто ей такова...ще съм си го изляла някъде. Благодаря на хората, които ще си отделят около 2 мин, за да прочетат простотийката ми. :)