...and NO..they never come back!
...колкото и жалко да е...
Вдъхнових се за този пост много, а дори не знам откъде да започна...как да подредя мислите си..всичко е просто една каша...
Някак си...след загубата на толкова близки хора в един момент някак си губим смисъла от живота...губим всякаква цел и всичко, но винаги се намира нещо, което да ни вдигне на крака и да ни накара да се осъзнаем. Ами какво, ако не искаме? Ако искаме просто да се затворим в себе си и да мислим за човека, когото сме загубили, за моментите с него, за спомените...и дори да знаем, че това ни наранява и ни съсипва го правим...защо? И аз не знам защо. Опитах се да си отговоря, но не можех, просто..хората сме такива същества, че винаги гледаме как да се нараняваме максимално и тук е мястото да цитирам какво ми беше написала една приятелка: "Защото..защото ги е страх..защото живота е такъв,защото така сме устроени. Не можем да се привържем достатъчно към някого,а привържем ли се..явно не можем да сме щастливи и обичаме болката." Стига толкова, не е това, което исках да пиша.
Все повече и повече се замислям..ЗАЩО ПО ДЯВОЛИТЕ? Защо винаги Бог *вече дори не знам съществува ли...* ни отнема най-добрите и най-близките? ЗАЩО? Може би са прекалено добри за този свят? Или ги иска за себе си? Или просто те са направили, всичко, за което са били пратени на този свят? Едва ли някога ще можем да си отговорим на този въпрос, но някак си...лично аз винаги ще бъда мъчена от този въпрос...и..ще се опитам да намеря отговора, колкото и много да ми коства...
Бяха ми казали, че Бог ни изпитва, че трябва да минем през милиони изпитания, да загубим близки, да се спъваме, но да се изправяме и да продължаваме, за да стигнем до истинското щастие (на моменти наистина се чудя дали го има)и някак си...опитвам се да повярвам на това, но не мога...трябва ли на някои да им е толкова лесно, а на други толкова трудно? Честно ли е? Не. Но пък..защо ли се чудя..то в тоя живот няма нищо честно...
И тъй като прекалено много се отплеснах и обърках (as always) просто...keep living! и т'ва е...трябва да живеем заради хората, които вече не са с нас и да оценяваме хората, които са до нас преди да е прекалено късно.
И май че това е от мен за тази вечер...
See ya soon :]
Няма коментари:
Публикуване на коментар