Преди няколко дни, прибирайки се вечерта към вкъщи и чакайки на спирката в продължение на половин час (неделя в 9 вечерта..) се замислих над нещо, над което и други пъти съм, но просто не бях обръщала чак такова внимание...А именно - възрастните хора. Едва ли много от вас са се замисляли всъщност колко самотни са те в повечето случаи, голяма част от тях - вече загубили своята половинка и прекалено възрастни, за да намерят нова, а децата им ги посещават по веднъж на месеца, някога помисляли ли сте дори за момент как всъщност се чувстват тези хора? Ако трябва да съм честна..аз не бях, но когато го направих и се огледах на спирката около себе си... От едната страна облегнати на стълб двама дядовци така да се каже си говорят и се смеят, от другата, на пейката до мен, възрастна жена, която носи тежки торби в ръцете си и в чийто очи се чете колко мъка е преживяла. На другата си страна виждам възрастни мъж и жена, които си личи, че вече са наистина възрастни, но са хванати за ръка и все още си личи, че се обичат, такива хора, ако трябва да съм честна наистина ми възвръщат вярата във всичко. И въпреки всичко тези хора в повечето случаи са преживяли толкова много, едни са загубили съпруг/а, други дете, трети близък приятел или роднина и още какви ли не неща. Но най-жалкото от всичко е, че тези хора остават пренебрегвани от повечето млади хора, че и от самата държава, за мен не е нормално човек, който е посветил живота си на музика, образование и т.н. да получава пенсия, с която едва свързва двата края...за мен не е нормално бивш велик професор да не може да се изхранва и до къде стигаме? Отново проблема с държавата..имам чувството, че понякога и правителството и ние младите забравяме за съществуването на всички тези хора, без които едва ли сега щеше да е така, голяма част от тях са участвали в борби за свободата на България и са помогнали по какви ли не начини за страната ни, но сега..тези хора са просто едно нищо..Честно, това е просто абсурдно!
P.S.Да..най-накрая се реших да пиша отново в блога си така че..коментирайте, давайте идеи за някоя тема да се правя на философ и всякакви подобни хД <3
Първо ще кажа welcome back! Обожавам твоята състрадателна загриженост, тя просто ми доказва какъв невероятен човек си, но всъщност това го знам отдавна и те обичам...и се отклоних от темата. :D Права си за това колко отвратителни егоисти сме ние хората, дори в блоговете си пишем единствено за собствените си мижави проблемчета и сме способни да ги разнищваме и преувеличаваме до безкрайност, моят блог е идеален пример за това. Ти не го правиш, имаш способността да се абстрахираш от емоциите си, да наблюдаваш и да забелязваш неща, които са пред очите ни всеки ден, но убягват на 90% от хората. Ти си един невероятен идеалист, ти си лъч светлина в тунела. Можеш да подобриш словореда и да избегнеш повторенията, които се натрупват на моменти, но това са детайли, с които лесно ще се справиш, убедена съм. Публикациите ти са вик на негодувание и от тях лъха неподправена искреност. Продължавай в същия дух, страхотни са!
ОтговорИзтриване'едни са загубили съпруг/а, други дете, трети близък приятел или роднина'
ОтговорИзтриванеза това си говорехме ония ден...
представяш ли си какво е да си на възраст над 60 и да знаеш, че скоро приятелите ти и ти самия ще умреш, остави, че си самотен, ами знаеш че и хората на твоята възраст, с които прекарваш най-много време (понеже децата ти работят и т.н.), скоро ще починат, дали от болест или просто от старост, един по един и след тях и ти...
@Weebs
ОтговорИзтриванеох тоя коментар вечно ще го помня <33333333
@lacerated soul
точно това имах и аз предвид в целия си пост...точно..да те е страх как във всяка една минута някой от приятелите ти може да си отиде....