"Do you ever feel like a plastic bag?"

Такаа..."Do you ever feel like a plastic bag?" това е сред най-малоумните неща, които съм чувала..Та кой по дяволите го е измислил това? Но го написах като зазглавие, защото е някак си привличащо вниманието. Както и да е...колкото и да е странно в момента се чувствам някак си така.... Някак си празно..сякаш нещо не си е на мястото..сякаш аз не съм на мястото си. Мисля, че всеки един от вас се е чувствал така десетки пъти, но може е било моментно и е изчезнало след това. За жалост напоследък при моя милост е перманентно това шибано чувство. Защо? Заради загубата на прекалено любими хора? Заради всичко вървящо наопаки? Може би да? А може би не. Може би просто вътрешно търся отговори. Но нали знаете, че в повечето пъти отговорите се намират лесно, стига да знаеш точния въпрос. За жалост точно това май е проблема, не мога да задам точния въпрос. Дали е защото не го знам или просто не искам да го знам. Трябва да споделя нещо странно, преди малко бях изпаднала в една от редовните си музикални дупки, толкова много музика и просто не знам какво ми се слуша и реших, че ще си преровя колекцийката от дискове и очите ми се спряха на може би най-неочаквания албум - Avril Lavigne - Under my skin и разбира се на прословутата Nobody's home, подвизаваща се като трак номер 7 в албумчето и просто си я пуснах и осъзнах, че до някъде май се чувствам така...Празна, загубена и объркана. Pathetic. Damn it. Пиша глупости, не ми е в стила да се оплаквам, но знам че това малко хора ще го прочетат и съвсем малко, които ме познават истински и просто ей такова...ще съм си го изляла някъде. Благодаря на хората, които ще си отделят около 2 мин, за да прочетат простотийката ми. :)