За онези хора...

Сега препрочитам постовете си (поне тези, които не изтрих xD) и видях, че винаги всичко в този блог е супер негативно, което не ми приляга много, защото се смятам за доста голям оптимист. Така че..този пост, ще е ебаси позитивния! ^^ Реших за първи път да не хейтя хората, да не гледам само това колко са смотани всички, а да поговоря и за малкото останали, които са стойностни и си заслужават да си жертваш живота за тях, буквално. Да започна с вдъхновението си...понякога разговорите с много близък човек могат да ти помогнат да се осъзнаеш и да се замислиш и да повярваш в хората отново, след като си загубил вярата си около 100 пъти, все се намира някой, който да ти я върне. :] Както винаги правя милиони лирически отклонения...ще карам по същество. Винаги всички търсят лошото и негативното у всеки, никога не гледаме от хубавата и позитивна страна на нещата и това е жалко, всички сме се превърнали в едни огромни песимисти. Аз пък ще кажа, че във всеки може да се намери добро, дори и в най-лошите или глупави така да кажем, както ми каза една приятелка вчера: "под всичкият този грим и простотия се крие един наранен човек" накара ме да се замисля, че наистина е така, винаги трябва да търсим доброто във всички. За жалост малко хора го правим, дори и аз, въпреки че твърдя, че мога да намеря добро във всеки, понякога просто се поглъщам от заобикалящия ме песимизъм и забравям за това нещо и е страшно жалко. Но! Има хора, които наистина са добри и го показват, хора които винаги ти помагат, хора които вярват в хубавите неща и са досущ такива наивни оптимистчета като мен...ето такива хора ми пълнят душата, ето това са хората, които ще променят света някой ден и ето това са хората, които трябва да са на чело на страната ни, а не бивш охранител на Тодор Живков или пък мутри. Ами...както винаги смятах да пиша за едно, отплеснах се и започнах да пиша съвсем различно, но съм си такава, deal with it xD Последното, което искам да кажа е: Вярвайте в доброто мамка му, защото независимо от това какъв изглежда даден човек, този човек може да се превърне в най-близкият за вас човек. Хората, които най-малко очакваме се превръщат в най-голяма част от живота ни. :) Добре де, има и още едно последно...искам да спомена, че с достатъчно търсене винаги ще намерим точните хора, естествено трябва да минем през хиляди разочарования, но пък най-прекрасните хора винаги остават тук...и ще дам личен пример със себе си...за своите само 18 години живот смея да кажа, че съм успяла да си събера няколко човека, които мога да нарека хора, за които си заслужава да се хвърлиш пред куршум. Ами..да това е...страшно рандъм ми дойде вдъхновението за този пост, но реших, че трябва да го напиша. ^^