'Cause I know there's someone, somewhere

Ами...днешната ми тема е нещо, за което абсолютно всички пишат, говорят и т.н. А именно - младите хора, заминаващи в чужбина. Тъжно, но факт. Но аз ще го погледна от една по-различна точка, от точката на човек, на когото му предстои да направи тази голяма крачка в живота си. Ако трябва да съм честна ми писна всички да повтарят как всички едва ли не се отричаме от страната си, ами не. Има хора, които искаме просто да получим добро образование и да се върнем в страната си, да променим нещо. Но..не в тази посока исках да е поста ми... Исках да поговоря малко за всички онези хора, които са тук и чакат с нетърпение своите любими хора да се приберат...с нетърпение стоят на летището и просто искат да прегърнат своето дете, приятел, брат, сестра...когото не са виждали с месеци...защо никой никога не мисли за това. Винаги, когато стане дума за хора, живеещи в чужбина никой не осъзнава колко им е трудно на тях, колко е трудно да оставиш близките си, колко е трудно да не ги виждаш за половин година и след това да ги оставиш до след следващите няколко месеца. Винаги всички плюят заминаващите, но никой не им влиза в положение, не влиза и в положение на близките им, за които не е особено лесно да оставят един от любимите си хора да замине на хиляди километри от тях. Да...цялата ми цел беше, че трябва винаги да гледаме нещата от 2 различни гледни точки, а не само от тази, в която ги критикуваме и, че трябва да се замислим, че е страшно трудно да изоставиш всичките си близки, за да преследваш мечтите си. За финал искам да напиша нещо, което просто..вързва ми се с темата "We might be apart but I hope you always know, you'll be wïth me wherever I go" ;3